Търсене в този блог

четвъртък, 30 август 2018 г.

ОСТАВАМ

 






Оставам тук – под тежката дъга,
под арката венчална на асмата,
започвам да те чакам от мига
когато си отиваш... Аз самата
потеглям като филиз на лозница,
която ще те следва все по друма,
по-бърза и от прелетните птици
в трептежите на всяка твоя дума.

Оставам тук – самотна щъркелица,
в гнездото ни, до вчера още топло,
и клечици и сламки-вързуници
приглаждам с мисълта за теб, защото
ти ще се върнеш, зимата разпръснал,
разкъсал усмирените простори! –
и вятър с блага вест ще ме поръси,
че лятото за нас ще се повтори.