КРИЕНИЦА С ТАТИ

Tати от герана иде
с кофа и студена стомна.
Tой не може да ме види –
все саминка, все бездомна.

През ключалката се взирам
ту със двете, ту с едното.
Хич не ща да ме намира! –
къса сламка съм в сеното.

По пътеката за кратко
той се спира за почивка.
Сладко си посръбва татко
от водицата си пивка.

А на мене ми е драго
глътките му да споделям.
И задържам дъх на прага,
без и дума да обеля.

Думичките са излишни –
старци в омалели дрешки.
Днес и детското ми "Виж ме!"
може да допусне грешки?

И – дано ме чува мама! –
дишам в топлата ключалка...
Просто мен от век ме няма.
И за тати все съм малка.

ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО

Лових светулки в шепите на детството.
В прегръдката те гаснеха след миг.
А аз си мислех – светлината лесна е!
И щом я хванех, губех дъх и вик.

И ставах малка плаха победителка
на краткото сияние в нощта.
На заранта светулките ме питаха
„защо заробваш светещи неща?“

Тогава нямах вяра на въпросите,
чиито отговори са съвсем далеч –
ръцете ми се учеха да носят.
Не знаеха какво е светла сеч.

Настава есен. Вече не посягам аз
на никоя свободна светлинка.
Натрупах жътви – не, че станах блага –
но не ловя светулки хей така…

ПРЕГЛЕД НА ЗИМНИЯ ПЕЧАТ

 

















Прочетох, че два щъркела се върнали в гнездото си,
докато календарът ни върви към Рождество.
Какво ги е завихрило обратно да се носят,
че днеска в снеговеите белеят пак в едно?
Заменям всички думички, които съм научила –
на тяхното решение мотивите да знам,
завръща ли се лятото и чудо ли се случва?
– Виж, щъркелите два са и никой не е сам.

ПРОЩАВАНЕ С ПЛАНИНИТЕ

Ще изоставя тези планини,
които цяло лято покорявах.
Настава зима, камъкът слани
и леките ми стъпки подкосява.

Ще сляза до говореща река.
Наслушах се на извори и жажди.
И на водата ще се изрека,
че догодина пак да ме възражда.

Сега е просто време за море –
достатъчно студено и безлюдно.
То с върховете ще ме прибере
и няма да реве, да ме прокуди.

Ще съм вълна сред тежките вълни,
потеглила под строй към бреговете.
От моите високи планини
се свличам с въздуха –
от върховете.