ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО

Лових светулки в шепите на детството.
В прегръдката те гаснеха след миг.
А аз си мислех – светлината лесна е!
И щом я хванех, губех дъх и вик.

И ставах малка плаха победителка
на краткото сияние в нощта.
На заранта светулките ме питаха
„защо заробваш светещи неща?“

Тогава нямах вяра на въпросите,
чиито отговори са съвсем далеч –
ръцете ми се учеха да носят.
Не знаеха какво е светла сеч.

Настава есен. Вече не посягам аз
на никоя свободна светлинка.
Натрупах жътви – не, че станах блага –
но не ловя светулки хей така…