Ще изоставя тези планини,
които цяло лято покорявах.
Настава зима, камъкът слани
и леките ми стъпки подкосява.
Ще сляза до говореща река.
Наслушах се на извори и жажди.
И на водата ще се изрека,
че догодина пак да ме възражда.
Сега е просто време за море –
достатъчно студено и безлюдно.
То с върховете ще ме прибере
и няма да реве, да ме прокуди.
Ще съм вълна сред тежките вълни,
потеглила под строй към бреговете.
От моите високи планини
се свличам с въздуха –
от върховете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар