Много бързо вървиш, мое слънчице, много бързо вървиш.
Кой така ти диктува, кой пришпорва те за бързописа?
Аз подире ти тръгвам – ти си моят небесен дервиш! –
моят ден върху хълма е къс, но на слънце орисан.
Няма как да те стигна, да те пия в несвяст до забрава.
Все ми бягаш – или със нехайна целувка ме париш.
Подир теб стиска пепел жарък вятър от мен ще развява,
но какво пък? – чрез теб просто свикнах да дишам пожари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар