Търсене в този блог

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Из цикъла „МЕЖДУРЕЧИЕ” (12 години по-късно)

 
Трудно ми е да се върна назад.
Държави няма.
Сега не търсят хората държави, а себе си.
Ослето се лута и дири финиковите палми –
ду́ши фурмите.
Аз го ръчкам на Изток,
а то се разсейва на Юг.
И не към Урук,
а към Фи́ле ме води?
Защо, осле мое, ме водиш към остров?
И вместо към татко ми Еа*,
вървиш към Изида?
Защо ни е този Египет в окото на Нубия?
Нима само Север и Юг имат граници,
които напомнят за меридианите?

А ослето ми мърда с уши
на един и същ паралел
и нехае какво го питам.


*

Няма коментари:

Публикуване на коментар