а ведрото ми свети – кобилица тежко звъни.
Няма кой по нагорното мен да подхване –
или с песен юнашка насреща да ме окрили.
Небесата ли мъкна на гръб, или чепкам порои?
Рътлини прекатурих, бих дерета и стръмни бърда.
И къде са мъжете, дето се клеха, че ще бъдат закрилници мои?
Аз прииждам – в съня им пристъпвам – и самата съм бяла вода.
Ако тръгнеш по изгрев, ще развея над глезена фуста,
ще те гледам на хълма – как пред теб вятър стеле треви.
И ще плисна в зорите три води от ведрата на пруста –
по вода да вървиш – и дано по вода ти върви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар