Свири чешмата.
Не пипай, те моля.
Слушам – Притурила се планината.
Нека водата се спуска на воля –
идат ми Янините девет братя.
И на двoянката виком ми вие
в късните нощи, на тънка струя.
Дe? Ще ги чуя ли вече ония
песни юнашки, що ща да чуя?
Има си хубост всяка несгода.
Бит ли е – нека да хлопа, да чука.
В този град ние сме дива природа,
нейната сетна утеха, сполука.
Свири чешмата –
не я поправяй.
Недей улавя сокола морен.
Нека
да пее домашният славей.
Ние
със тебе какво да говорим?
Няма коментари:
Публикуване на коментар