НИЕ ВРАБЧЕТАТА, СЛЕД РАДИЧКОВ

Врабчетата не са едни и същи, 

макар и да изглеждат все еднакви – 

с крачетата, с крилцата всемогъщи,
едни от всичките изчезващи пернати.
А всякое врабче си има име 
и свое клонче, истински любимо – 
за нас, двуногите, това е немислимо, 
макар с двукрилите да сме си като братя.
когато кипарисите узреят –
те пеят между нас – и не умуват.
И в песните им семенца се реят.
На ден ми стига и една минута
да спра, в зеленината да се вгледам,
и да запиша песента нечута
на нежната им, пухкава победа.

Били изчезвали? – не мисля, аз ги чувам,