Търсене в този блог

петък, 29 ноември 2013 г.

ДЪЛГО ЛЯТО

Красиво беше лятото, но беше много дълго
като животът ми без тебе, който звънко се проточи.
Заменям всичките цветя за листопад зад ъгъла,
където вятърът обръща и засвирва нова плоча.

Защото съм те срещнала накрая на сезона,
във който впрягах хвърчила и мисли нависоко,
но въпреки това бях малка, за да те догоня –
ала детински следвах правилната ти посока.

Не те целунах досега, дори не те докоснах –
налучквах те по грифа на китарата премъдра
и в мисълта за есен нямах никакви въпроси:
дали наяве, или в песен ми се иска да се сбъдна?

ПОЗВОЛИ МИ



Искам с теб да вървя – да потеглям и да се завръщам,
да споделяме пътя – през земи и през морски талази,
под дърво и под стряха да имаме птича къща,
под открито небе нека Господ от зло да ни пази!

Искам с тебе да пея – когато към песен ни носи
и душата и тялото, думи и жито да сея –
ако стане ти тъжно, аз ще зная защо – без въпроси,
в страх и в храброст – до теб да съм в Одисеята.

Искам с теб да забравя, че я има онази Итака –
тя, Жената, не е спънат кон в бели райски полета.
Позволи ми веднъж да живея, без да те чакам?
И по пътя, додето те чакам, цял живот да ти светя?

СВОБОДНИ КВАРТИРИ


Кротки лодки с имена на жени
клатят мокри въжа и чакат лодкаря –
на куково лято.
Той, лодкарят, нехае –
дава стаи под наем
и плацика душица в кристали студена мастика.
Над смокини, липи,
акации и трепетлики
младо ято от щъркели в прегорелия август кръжи
и след няколко дни под аренда
ветровете ще пуснат гнездата.
Аз притварям широката бленда
и в зеница ловя
празнотата.

петък, 22 ноември 2013 г.

ПРОЗОРЕЦЪТ


Първите три снежинки от идещата зима
ще се стопят в черните дупки на зениците,
където кокичетата от миналата пролет
пускат листенца на твоята планета...
И когато се събудиш,
не се учудвай,
защо твоята роза не е самотна –
а погледни лисичата опашка на луната,
която замита следите на думите между нас.

Със сигурност първите три снежинки от идещата зима
ще кръстя на теб –
на всяка по сричка от името ти
и ще те повтарям наум,
като любима песен.

неделя, 10 ноември 2013 г.

ПРОХОДИЛКА



Бавно се преселвам –
ръкав по ръкав, чорап по чорап.
Великото преселение на народите
прегръща степта,
преорава пустинята.

Или съм много държелива на път,
или съм последната от народа си,
който отдавна е на розобер
в добрата стара градина.

петък, 8 ноември 2013 г.

МЕТРОНОМЪТ



Когато пръстите ми са забравили езика на клавишите
след бавното корабокрушение на таланта –
разлиствам партитурите,
чета ги като стихосбирка
на вече млъкнал преди векове поет –
наум.

Теша се –
може и така.
Дори така е много по-добре.

Но има ли поне една причина
пак да задвижа метронома
в пресипналата тишина?

Семейство лястовици стяга пак гнездото над прозореца,
цвърчи, долита, пее и хвърчи ...
Една причина има.

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

ТЕФЕРИЧ


Днес съм забързана –
да те дигна на теферич из балканите.
Ще набухам бохчи с бяла пита, сирене, сминдух и чубрица.
Ще подръчкам дръгливия кон още в ранната сутрин –
да клокочи виното пенливо напред по баирите.
Ей го де?
Ще помахнем с ръце и – то – слънцето
ще се вейне
между твоята риза
и моята тънка забрадка.

Да побързаме, мили –
додето ме водят краката,
и си спомнят налъмите гладки на дядо ми.
Как ги мислех за чудо от горските приказки,
без които са пухчета-прахчета караконджулите?
И когато средата им стигаше вечер петата
виждах бъдеще с 300 неядени качамака.

Но пораснах и аз,
аз дори остарях от изкачване.
Теферича си нося – за тебе – в очите –
за спомен.

Хич не слушай какво ти говоря –
разгръщай клонака и дръж се за корена.
И погледай за малко със мене балкана отгоре.

сряда, 6 ноември 2013 г.

СПАСЕНИЕ

Добре, че заваля дъждът – така
по-мъничко навярно ми личи
тъгата в насълзените очи,
отчаяната сребърна река.

Аз не обичам гарови раздели –
нагарчат с мирис на ръжда и дзифт –
след тях умира онзи миг щастлив…
потеглям, а се питам – за къде ли?

О, нека да вали по цели дни!
Морето да превземе всички гари
и да потънат пътищата стари
в солта на неизплакани вълни.

Тогава ти – където и да си,
бъди ми Ной – със онзи древен кораб,
и нека твоят вик над мен виси! –
и – гълъб – да лети над всички хора.

ПИСАНЕ ПО ВОДА


Лесно се пише върху вода –
с допира, с чувствата, само със мислите.
Искам през нея да те преведа –
както го може Иисус – и артистите.

Както превежда се малко дете
през песента и смеха на поточето –
с вяра, че някога, щом порасте,
ще се завърне, ще дойде нарочно то
тук – при гальовната майка река,
и ще чете от пречистото минало.
… Много написах, за да изрека –
колко е трудно да бъдеш силен.