ТЕФЕРИЧ

Днес съм забързана –
да те дигна на теферич из балканите.
Ще набухам бохчи с бяла пита, сирене, сминдух и чубрица.
Ще подръчкам дръгливия кон още в ранната сутрин –
да клокочи виното пенливо напред по баирите.
Ей го де?
Ще помахнем с ръце и – то – слънцето
ще се вейне
между твоята риза
и моята тънка забрадка.

Да побързаме, мили –
додето ме водят краката,
и си спомнят налъмите гладки на дядо ми.
Как ги мислех за чудо от горските приказки,
без които са пухчета-прахчета караконджулите?
И когато средата им стигаше вечер петата
виждах бъдеще с 300 неядени качамака.

Но пораснах и аз,
аз дори остарях от изкачване.
Теферича си нося – за тебе – в очите –
за спомен.

Хич не слушай какво ти говоря –
разгръщай клонака и дръж се за корена.
И погледай за малко със мене балкана отгоре.