Красиво беше лятото, но
беше много дълго
като животът ми без тебе,
който звънко се проточи.
Заменям всичките цветя за
листопад зад ъгъла,
където вятърът обръща и
засвирва нова плоча.
Защото съм те срещнала
накрая на сезона,
във който впрягах хвърчила
и мисли нависоко,
но въпреки това бях малка,
за да те догоня –
ала детински следвах
правилната ти посока.
Не те целунах досега, дори
не те докоснах –
налучквах те по грифа на
китарата премъдра
и в мисълта за есен нямах
никакви въпроси:
дали наяве, или в песен ми
се иска да се сбъдна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар