по-мъничко навярно ми личи
тъгата в насълзените очи,
отчаяната сребърна река.
Аз не обичам гарови раздели –
нагарчат с мирис на ръжда и дзифт –
след тях умира онзи миг щастлив…
потеглям, а се питам – за къде ли?
О, нека да вали по цели дни!
Морето да превземе всички гари
и да потънат пътищата стари
в солта на неизплакани вълни.
Тогава ти – където и да си,
бъди ми Ной – със онзи древен кораб,
и нека твоят вик над мен виси! –
и – гълъб – да лети над всички хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар