Искам с теб да вървя – да потеглям и да се завръщам,
да споделяме пътя – през земи и през морски талази,
под дърво и под стряха да имаме птича къща,
под открито небе нека Господ от зло да ни пази!
Искам с тебе да пея – когато към песен ни носи
и душата и тялото, думи и жито да сея –
ако стане ти тъжно, аз ще зная защо – без въпроси,
в страх и в храброст – до теб да съм в Одисеята.
Искам с теб да забравя, че я има онази Итака –
тя, Жената, не е спънат кон в бели райски полета.
Позволи ми веднъж да живея, без да те чакам?
И по пътя, додето те чакам, цял живот да ти светя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар