Когато пръстите ми са забравили езика на клавишите
след бавното корабокрушение на таланта –
разлиствам партитурите,
чета ги като стихосбирка
на вече млъкнал преди векове поет –
наум.
Теша се –
може и така.
Дори така е много по-добре.
Но има ли поне една причина
пак да задвижа метронома
в пресипналата тишина?
Семейство лястовици стяга пак гнездото над прозореца,
цвърчи, долита, пее и хвърчи ...
Една причина има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар