Кротки лодки с имена на жени
клатят мокри въжа и чакат лодкаря –
на куково лято.
Той, лодкарят, нехае –
дава стаи под наем
и плацика душица в кристали студена мастика.
Над смокини, липи,
акации и трепетлики
младо ято от щъркели в прегорелия август кръжи
и след няколко дни под аренда
ветровете ще пуснат гнездата.
Аз притварям широката бленда
и в зеница ловя
празнотата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар