ще се стопят в черните дупки на зениците,
където кокичетата от миналата пролет
пускат листенца на твоята планета...
И когато се събудиш,
не се учудвай,
защо твоята роза не е самотна –
а погледни лисичата опашка на луната,
която замита следите на думите между нас.
Със сигурност първите три снежинки от идещата зима
ще кръстя на теб –
на всяка по сричка от името ти
и ще те повтарям наум,
като любима песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар