Не рачи циганката да ме спре,
тъй както бе в по-младите години.
Не гледа – ни на длан, ни на кафе.
И днеска ме позна – и ме подмина.
Тя става все по-точна, прозорлива,
а в погледа й – разкован Сезам –
аз всичките си Петровци намирам
и всичките Марии си ги знам.
Спатиите й шарени аз също
със времето по цигански разбрах –
че няма да живее в тиха къща,
а с челяд, народена като грах.
Часовника си евтин й показах –
да се опита да го продаде.
Тя щърбо се усмихна и отказа –
по-лъскав трябва и ще го краде.
Но все пак ме помоли за цигара
и още щом започна да гори
ми каза: – Нов късмет на стара гара,
във град със "З", в неделя, призори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар