... с изцъклен мозък как се пише –
с протрити сетива какво да казвам –
рамкирана чипирана ограничена тук – и свише
ти щеш да си представя свобода?
не ме разсмивай – рано е за празника –
петият ми прешлен скрибуца деформиран
от оковаване – и няма да ми издържи смеха
къде са космосите птиците момчетата –с които бира пих
къде е песента – и моят стих –
на линкове светът нацепен е – бръснарски ножчета ми гладят паметта –
нима потеглят валяци по мене – на парад
светкавична се щурам из пространствата – и ме е яд
да хвана с периферното си зрение как ми се фръцка непозната Земя
а ти ме караш да ти кажа пак – къде съм как съм
Е, няма ме – това е – няма ме и никак съм
какъв купон – това тъпотата на живота ми –
това са всичките райета татуирани по кожата ми –
затворът ми е станал на костюм –
о – да – тук там с протрити лакти –
от жалки напористи терористи организирани все повече из моя ум
и най-опасното ще бъде – да съм гола
и най-ужасното – да кажеш че съм хубава –
спри да го казваш – и влез да те затворя нейде в себе си
и да те питам що съм –
рецидивист на свободата или съм луда
аз свърших – няма другo –
свещта ме глътна – черна пеперуда
(из книгата "Ти, който хакна планетата" - 2008 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар