Tати от герана иде
с кофа и студена стомна.
Tой не може да ме види –
все саминка, все бездомна.
През ключалката се взирам
ту със двете, ту с едното.
Хич не ща да ме намира! –
къса сламка съм в сеното.
По пътеката за кратко
той се спира за почивка.
Сладко си посръбва татко
от водицата си пивка.
А на мене ми е драго
глътките му да споделям.
И задържам дъх на прага,
без и дума да обеля.
Думичките са излишни –
старци в омалели дрешки.
Днес и детското ми "Виж ме!"
може да допусне грешки?
И – дано ме чува мама! –
дишам в топлата ключалка...
Просто мен от век ме няма.
И за тати все съм малка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар