НА МОЯТА МАЙКА СЪЩО

«В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи...»

Иван Вазов

В рояка спомени свещени,
де моят дух сега се губи,
там свети ден – и вдъхновени
са мрачините – не тъй груби,
там аз съм чиста, приласкана,
там съм от всичко опростена
и мога да простена – мама –
без сенчицата на остена.
Политам в думи, все познати,
и разбираеми и свидни –
те носят дар от теб и тати,
в тях не съм чудото за три дни.
В тях съм пчелица силна, млада,
спирала от златисти песни,
и песента ми не пропада –
нечута, глуха, безадресна.
В рояка спомени свещени
духът изгубен се намира
и продължава подир мене
в човека, който не умира.