Понеже днес е празник и е
редно
денят да бъде ведър и честит,
към рафтчето със книжки се
загледах –
а там – строени приказка до
мит.
Аз трепетно захванах да ги
листя,
да се отделям от земята взех,
вълшебното килимче вейна
писта
и ме отнесе в безпредела –
ех!
Прегръщаха ме принцове,
герои,
накрая ме спаси едно джудже,
то ме отведе в горските
покои,
далеч от великанските мъже.
Почерпи ме със ягодово
сладко,
наля ми чашка чай от
джинджифил
и ми зададе следната загадка
–
джудже, джудже! - ама
библиофил.
Привидно ни е щастието, мила,
и хепиендът е прощален край.
Не си ли се от опит убедила,
че само неживяното е рай?
Илюзиите са велики сили,
въображението ни крили.
Онези, що са три дни яли,
пили,
дали си спомнят дека са били?
Няма коментари:
Публикуване на коментар