ИЗГАРЯНЕ НА КАДАСТЪР

Ако тази земя е навеки нарязан кадастър,
дето няма за нас за пред хората нито квадрат,
заведи ме на Марс, захвърли ме сред звездните храсти
и – щастлива комета, ще летя на вселенски парад.

Ще ме гледат зелени, червени и черни човеци –
нека ахкат – ще бъда далече от техния пръст
и ще бъда свободна над руини от грешни мертеци
и ще мина по огън – през очи от обида и мъст.

Само ти не изгаряй – пази се, докато прелитам
и не гледай нагоре, когато се сбъдвам за теб.
И не казвай коя съм – но Господ, ако те попита,
прошепни му – бездомен отломък от обич, поет!