ЧАДЪР НАД ТРЕВАТА

 

Глухарчета, пречисти ви дъжда.

Стърчите мокри, тънки, накълвани.

Поглеждам ви и тихичко тъжа.

Сама глухарче в пролетни поляни.

Кое ли слънце ще ни възроди?

Макар и да сме толкова различни,

ведно делим небесните води,

а съхнем все така поединично.