Търсене в този блог

понеделник, 27 март 2017 г.

ТИК-ТАК...ТИК-ТАК

Часовникът от днес е пак напред
и ми внуши, че страшно изоставам
от новия - познат до болка - ред,
ведно с горката мащеха държава.

Денят ми бе за другите добър -
гласа си дадох, той потъна в урна,
останах и без глас, и без чадър,
и вятърът низ бездна ме катурна.

Не знам дали е час за лека нощ,
щом времето така ме разиграва.
Ще легна в кош и ще сънувам грош,
а утре пак гърбина да е здрава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар