РИСУНКА С КВАРКИ

  

Не закъсняваш ти за мен.
Аз тъй красиво остарявам,
че делникът ми, заслепен,
от толкоз обич се смалява.
И ляга – зрънце – в черна нощ –
след уловената си радост.
Добър е жребият, не лош –
сънят е спомен от наслада.
Така се сбъдва онзи сън,
заченат в утринна молитва.
Не закъсняваш?
Нали съм 

възможна с теб когато литна?
С хвърчилото над твоя парк,
на рикша или с НЛО-то –
аз съм един любовен кварк
на този свят от колелото.
И нека дълго да кръжим
в спиралите на светлината,
навременни за онзи химн –
без пол и възраст и без дата.