На моята учителка Бонка Лазарова
В София дойдох с две руси
плитки
и с червени панделки от Киев.
Месих хляб – зад ръжените
питки
от суетни радости се криех.
Имах си най-верния учител,
който ми разгърна словесата.
И не сетих как стопих се –
жител
на града – досежно, с днешна
дата.
Панделките грабна ги пушилка.
Лудостта ми леко попритихна.
Малкото момиче в мене – Илка,
все така до днес ви пише
стихове.
Уж, за миг дойдох – пък не
излязох.
Кътам си я – детската
тетрадка! –
тя ми е чеиз от Дядо Вазов
и от всички гении нататък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар