ОМАРА

В мъглите над горещите води
животът е видение среднощно.
Аз дишам и не питам се дали
ме чака нещо след нощта изобщо.

Венера се излива върху мен –
в окото ми избистрено се влива,
а утре –  за деня новороден, 
в невинна светлина ще съм щастлива.