НАХОДКА СЛЕД ДЪЖДА

Блестящата дъга на червея дъждовен,
където слънцето си разиграва коня,
накара ме за детството да си припомня,
за патината по лъжицата оловна,
с която си ровичках кротко в пясъка –
посипан щедро по брега на Искъра.
Откритото ме радваше, не стряскаше, 
и камъчета, трънчета приемах присърце.
Не знаех що е тайна, що е откровение,
не знаех, че природата дели се
на мъртва и на жива.
Тя все още за мене бе добра, 
красива мисъл.