РОДОСЛОВИЕ

Моят град е с много дълго име –
като на герой в арабска приказка –
с габър в центъра на градското гъмжило,
със пустинни рози на стрелбищата,
от които карнавалите извират.
Моят град е с много дълго име –
с шадравани от липи и окарини,
от акации, които си говорят в морско-синьо
с Лермонтови демони и херувими на Пучини,
но заспиват с раковини под сърцето.
Моят град е с много дълго име –
със завои от звезди по безистените,
във които пият Бротиган и Брегович
и записват по едно парче за непростените –
да четат и слушат сутринта себичните.
Моят град е с много дълго име –
с тротоари от дъжда на Леонидите,
с пещери между тирета и съгласни –
кретащи фрагменти от забравени понятия
и езици на глобални днешни властници.
Моят град е с много дълго име –
бавна ласка с десет пръста в двора,
през които зимният Чайковски
взира се в комина на Вивалди
с бяла завист до дълбока пролет –
докато оградите от Синдзян до Париж ,
навръх Гергьовден,
зашумят и пукнат от глухарчета
и други мои двойници.

Повод за любов

Днеска си изгубих шала. Онзи стар, обичан шал. Губя нещо - за начало, а натам? Пак Господ дал. Този, който го намери, да го носи за кадем. Той е изтъкан от вери, по-големи и от мен. Да му топли, да го крие - ден и нощ, в добро и студ. Този шал улавя сприите и от преданост е луд. А пък аз? Ще се оглеждам да харесам някой нов. Имам повод за надежда - имам повод за любов.

НА МОЯТА МАЙКА СЪЩО

«В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи...»

Иван Вазов

В рояка спомени свещени,
де моят дух сега се губи,
там свети ден – и вдъхновени
са мрачините – не тъй груби,
там аз съм чиста, приласкана,
там съм от всичко опростена
и мога да простена – мама –
без сенчицата на остена.
Политам в думи, все познати,
и разбираеми и свидни –
те носят дар от теб и тати,
в тях не съм чудото за три дни.
В тях съм пчелица силна, млада,
спирала от златисти песни,
и песента ми не пропада –
нечута, глуха, безадресна.
В рояка спомени свещени
духът изгубен се намира
и продължава подир мене
в човека, който не умира.