ЦЕЛУВКА

Безсловесно те гледам и мълча до забрава.
Тази тиха беседа сладък миг обещава.
И полека се спускам – като пух от глухарче –
върху твоите устни ... и замирам, макар че
да вилнея ми иде – лятна буря, стихия –
докато ме разпридаш, аз пък тебе да пия.
Да те вдишвам дълбоко, докато те запомня –
като вярна посока по земята огромна,
за да знам, че те има докато още дишам,
или стана незрима, или ти си отишъл
в най-дълбокото мене и на дух те посея –
моя обич неземна, слънчева Одисея.

картина на Рошпака