И ти ли, мили, искаш да бъда силна?
Откак се помня – това ми говорят.
Раснах, пораснах по-силна, най-силна...
Но ми е свидна, онази в мен – втората.
Тя и до днес не подаде главица.
Как чак до днеска глас не нададе?
За нея дори не запалвах свещица.
Предавах я аз, а тя мен не предаде.
А може би тя е отвътре по-хубава,
може би тя е и по-добрата,
може би тя не би се преструвала,
че е щастлива или обратното.
Знам ли?
Но тази, силната, нещо
взе да боли, да смъди, да разпъва,
да ме бичува колко съм грешна,
но аз я търпя и не се огъвам...
Ала се чудя и мая – кога ли
ще я пречупя и ще се разпръсна,
че слабостта ми да се похвали,
как ме е смъквала тежко от кръста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар