КЪСМЕТ

На пейката приседнах днеска в парка –
нали е празник – малко се пошлях,
и гледам – пред очите ми се мярка
лъжичка малка, цялата във прах.

Повдигнах я, обърсах я с дланчица -
тя блесна, мигновенно осъзнах:
Късмет ми е! – в рояците дечица
и волния им предвечерен смях.

И стана ми тъй благо и безгрижно –
засвети в мен заситен младенец,
и кротко спроти залеза примижвах,
до сетния му изтънял конец.

Денят е щедър и ни подарява
кому сандалче, а кому – лъжичка.
Сега среднощ му викам: – Дене, браво!
И да си знаеш, много те обичкам!