Търсене в този блог

петък, 7 октомври 2016 г.

ГАДАЕНЕ НА ЦИГАРА




Не рачи циганката да ме спре,
тъй както бе в по-младите години.
Не гледа – ни на длан, ни на кафе.
И днеска ме позна  и ме подмина.

Тя става все по-точна, прозорлива,
а в погледа й – разкован Сезам –
аз всичките си Петровци намирам
и всичките Марии си ги знам.

Спатиите й шарени аз също
със времето по цигански разбрах –
че няма да живее в тиха къща,
а с челяд, народена като грах.

Часовника си евтин й показах –
да се опита да го продаде.
Тя щърбо се усмихна и отказа –
по-лъскав трябва и ще го краде.

Но все пак ме помоли за цигара
и още щом започна да гори
ми каза: – Нов късмет на стара гара,
във град със "З", в неделя, призори.

МЪЛЧАНА ВОДА










Свири чешмата.
Не пипай, те моля.
Слушам – Притурила се планината.
Нека водата се спуска на воля –
идат ми Янините девет братя.
И на двoянката виком ми вие
в късните нощи, на тънка струя.
Дe? Ще ги чуя ли вече ония
песни юнашки, що ща да чуя?
Има си хубост всяка несгода.
Бит ли е – нека да хлопа, да чука.
В този град ние сме дива природа,
нейната сетна утеха, сполука.

Свири чешмата –
не я поправяй.
Недей улавя сокола морен.
Нека да пее домашният славей.
Ние със тебе какво да говорим?

сряда, 8 октомври 2014 г.


Според резултатите от конкурсната сесия по програмата „Помощ за книгата“ – 2014г. ръкописът ми със стихотворения "Предмети" е сред одобрените! Живот и здраве, издателство "Пергамент" ще я издаде. Благодаря на издателството, че ми се довери! Благодаря на Влади
Христов за куража и съдействието, на Аксиния Михайлова - за редакторския труд, на Бойко Ламбовски и Йордан Ефтимов - за професионалните препоръки! Благодаря на списание "Страница", което отпечата цикъл от още несъществуващата преди две години книга, а също
и на онези приятели (те си знаят ;-)), които бяха първите читатели на "предметите" и бяха с мен в търпението. Благодря и на "журиращите" читатели, позволили да се случи помощта за книгата!


Мнения за книгата

*

Поетесата Илиана Илиева е вече утвърдено име в съвременната българска литература. Нейният специфичен изказ и откритост правят поетичният й глас ясно откроим сред гласовете от нейното поколение. Тя е носител е на множество литературни награди – както в страната, така и в чужбина. 
“Предмети” е книга предизвикателство за читателя, изваждаща го от забързаното му ежедневие и караща го да се вгледа в детайлите на обкръжаващата среда. Едно от големите й достойнства е, че както всяка стойностна поезия и тя задава много въпроси. В случая въпросите са най-вече екзистенциални – доколко предметите носят чувствителност, замисляме ли се за истинската им функция извън тяхната употреба.

Владислав Христов

*

„Предмети“ се родее с книгите на такива автори като Васко Попа, Йоргос Сеферис и Гийом Аполинер. Може би добре образованият читател веднага ще види това, дори ще потърси да препрочете „Щерна“ или „Калиграми“. 
Един от големите проблеми пред всеки писател винаги е бил сблъсъкът на общочовешкото и националното. Но както ни го доказват „Предмети“, този проблем може да бъде виртуозно решен, когато общочовешкото и националното се окажат взаимно поберими, когато в една свръхбългарска ситуация авторът е съумял да разкаже история, чиито параметри са най-малкото общоевропейски, ако не претендираме и за общочовешки.

д-р Йордан Ефтимов

*


Човек често пъти не забелязва предметите, с които – и сред които живее, чрез които се осъществява, с които „диалогизира” с Битието. Дали ги чупи, или ги отминава, дали за него те са светъл спомен, вик от бъдещето, или бездушие, зависи единствено от нашето взиране в тях. Проста дейност, чиято дълбочинност ни разкрива поетесата Илиана Илиева в книгата „Предмети”.  Стиховете на Илиана Илиева са като дялкане в камък, само че в кристална структура, с презумпцията тя да се превърне в харддиск, в бъдеща памет за предела на битовизма, за края на консумизма, за момента, в който вещите губят алчната си прагматика и преминават в друго измерение – на човешката чувственост, прозорливост, съдбовност, духовност.

Бойко Ламбовски

*

Тази книга ще остане в българската поезия, като промисъл за въздигането и прОпада на заобикалящите ни и привлезлите в нас предметно-семантични мантракулки, сборът от които наричаме битие. Удивителна маестролизация на видимото-невидимо, есенциално изваяни късове душа, тънък субективен прОвид към реала и имагинерното, наличие на трети взор, интровиртивно екстраполация на висши лични духовни ценности.Подсеща ме за сравнение само с "Животът, начин на употреба" от Жорж Перек, но в сбити поетични форми.
Възхитен съм!

Цветан Бошев