Търсене в този блог

сряда, 8 октомври 2014 г.


Според резултатите от конкурсната сесия по програмата „Помощ за книгата“ – 2014г. ръкописът ми със стихотворения "Предмети" е сред одобрените! Живот и здраве, издателство "Пергамент" ще я издаде. Благодаря на издателството, че ми се довери! Благодаря на Влади
Христов за куража и съдействието, на Аксиния Михайлова - за редакторския труд, на Бойко Ламбовски и Йордан Ефтимов - за професионалните препоръки! Благодаря на списание "Страница", което отпечата цикъл от още несъществуващата преди две години книга, а също
и на онези приятели (те си знаят ;-)), които бяха първите читатели на "предметите" и бяха с мен в търпението. Благодря и на "журиращите" читатели, позволили да се случи помощта за книгата!


Мнения за книгата

*

Поетесата Илиана Илиева е вече утвърдено име в съвременната българска литература. Нейният специфичен изказ и откритост правят поетичният й глас ясно откроим сред гласовете от нейното поколение. Тя е носител е на множество литературни награди – както в страната, така и в чужбина. 
“Предмети” е книга предизвикателство за читателя, изваждаща го от забързаното му ежедневие и караща го да се вгледа в детайлите на обкръжаващата среда. Едно от големите й достойнства е, че както всяка стойностна поезия и тя задава много въпроси. В случая въпросите са най-вече екзистенциални – доколко предметите носят чувствителност, замисляме ли се за истинската им функция извън тяхната употреба.

Владислав Христов

*

„Предмети“ се родее с книгите на такива автори като Васко Попа, Йоргос Сеферис и Гийом Аполинер. Може би добре образованият читател веднага ще види това, дори ще потърси да препрочете „Щерна“ или „Калиграми“. 
Един от големите проблеми пред всеки писател винаги е бил сблъсъкът на общочовешкото и националното. Но както ни го доказват „Предмети“, този проблем може да бъде виртуозно решен, когато общочовешкото и националното се окажат взаимно поберими, когато в една свръхбългарска ситуация авторът е съумял да разкаже история, чиито параметри са най-малкото общоевропейски, ако не претендираме и за общочовешки.

д-р Йордан Ефтимов

*


Човек често пъти не забелязва предметите, с които – и сред които живее, чрез които се осъществява, с които „диалогизира” с Битието. Дали ги чупи, или ги отминава, дали за него те са светъл спомен, вик от бъдещето, или бездушие, зависи единствено от нашето взиране в тях. Проста дейност, чиято дълбочинност ни разкрива поетесата Илиана Илиева в книгата „Предмети”.  Стиховете на Илиана Илиева са като дялкане в камък, само че в кристална структура, с презумпцията тя да се превърне в харддиск, в бъдеща памет за предела на битовизма, за края на консумизма, за момента, в който вещите губят алчната си прагматика и преминават в друго измерение – на човешката чувственост, прозорливост, съдбовност, духовност.

Бойко Ламбовски

*

Тази книга ще остане в българската поезия, като промисъл за въздигането и прОпада на заобикалящите ни и привлезлите в нас предметно-семантични мантракулки, сборът от които наричаме битие. Удивителна маестролизация на видимото-невидимо, есенциално изваяни късове душа, тънък субективен прОвид към реала и имагинерното, наличие на трети взор, интровиртивно екстраполация на висши лични духовни ценности.Подсеща ме за сравнение само с "Животът, начин на употреба" от Жорж Перек, но в сбити поетични форми.
Възхитен съм!

Цветан Бошев

петък, 29 ноември 2013 г.

ДЪЛГО ЛЯТО

Красиво беше лятото, но беше много дълго
като животът ми без тебе, който звънко се проточи.
Заменям всичките цветя за листопад зад ъгъла,
където вятърът обръща и засвирва нова плоча.

Защото съм те срещнала накрая на сезона,
във който впрягах хвърчила и мисли нависоко,
но въпреки това бях малка, за да те догоня –
ала детински следвах правилната ти посока.

Не те целунах досега, дори не те докоснах –
налучквах те по грифа на китарата премъдра
и в мисълта за есен нямах никакви въпроси:
дали наяве, или в песен ми се иска да се сбъдна?

ПОЗВОЛИ МИ



Искам с теб да вървя – да потеглям и да се завръщам,
да споделяме пътя – през земи и през морски талази,
под дърво и под стряха да имаме птича къща,
под открито небе нека Господ от зло да ни пази!

Искам с тебе да пея – когато към песен ни носи
и душата и тялото, думи и жито да сея –
ако стане ти тъжно, аз ще зная защо – без въпроси,
в страх и в храброст – до теб да съм в Одисеята.

Искам с теб да забравя, че я има онази Итака –
тя, Жената, не е спънат кон в бели райски полета.
Позволи ми веднъж да живея, без да те чакам?
И по пътя, додето те чакам, цял живот да ти светя?