ДЪЛГО ЛЯТО

Красиво беше лятото, но беше много дълго

като животът ми без тебе, който звънко се проточи.

Заменям всичките цветя за листопад зад ъгъла,

където вятърът обръща и засвирва нова плоча.

Защото съм те срещнала накрая на сезона,

във който впрягах хвърчила и мисли нависоко,

но въпреки това бях малка, за да те догоня –

ала детински следвах правилната ти посока.

Не те целунах досега, дори не те докоснах –

налучквах те по грифа на китарата премъдра

и в мисълта за есен нямах никакви въпроси:

дали наяве, или в песен ми се иска да се сбъдна?

ПОЗВОЛИ МИ

Искам с теб да вървя – да потеглям и да се завръщам,
да споделяме пътя – през земи и през морски талази,
под дърво и под стряха да имаме птича къща,
под открито небе нека Господ от зло да ни пази!

Искам с тебе да пея – когато към песен ни носи
и душата и тялото, думи и жито да сея –
ако стане ти тъжно, аз ще зная защо – без въпроси,
в страх и в храброст – до теб да съм в Одисеята.

Искам с теб да забравя, че я има онази Итака –
тя, Жената, не е спънат кон в бели райски полета.
Позволи ми веднъж да живея, без да те чакам?
И по пътя, додето те чакам, цял живот да ти светя?

СВОБОДНИ КВАРТИРИ

Кротки лодки с имена на жени
клатят мокри въжа и чакат лодкаря –
на куково лято.
Той, лодкарят, нехае –
дава стаи под наем
и плацика душица в кристали студена мастика.
Над смокини, липи,
акации и трепетлики
младо ято от щъркели в прегорелия август кръжи
и след няколко дни под аренда
ветровете ще пуснат гнездата.
Аз притварям широката бленда
и в зеница ловя
празнотата.