Гълъб гони гълъбица –
гука, пърха, литва – лист.
Стигне я, отдалечи се,
стрелне вятърната вис.
После се сниши в тревите
и разроши ги с чалъм –
сякаш тя да се запита
облак ли е или хълм.
Тя му иде – любопитна
приближи се на сантим,
сякаш пада за молитва
над листака – жълт килим.
Пладне ляга, бяга слънце –
гълъбчета две в гора,
не пояли нито зрънце,
пух пилеят и пера…
Няма коментари:
Публикуване на коментар