Ще се омъжа някой ден.
Сега е рано, твърде рано.
За онзи, който е роден
за мен да свири на пиано.
Да седне в празния ми хол
и като бебе да заслуша
как първият му си-бемол
пробива стайната ми суша.
Ще му налея чер мавруд
и ще отпием в полутона
с мъжа, наполовина луд,
за да не прекоси балкона,
а да потъне в моя стол –
като в „Мечтание” на Шуман.
Мъж, който ще разлистя ствол
до сетната ни златна шума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар