ДВА СЕЗОНА ЗИМА - думи от Веселин Вълев

Назаем от http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2011/02/07/dva-sezona-zima.681484

**
През 2002 г. в liternet.bg прочетох едно стихотворение със заглавие "ЗИМНА СУТРИН" и то изключително много ми хареса.

http://liternet.bg/publish4/iilieva/zimna.htm

ЗИМНА СУТРИН

Пак ще се спусне утрото като сърна
по бялата и хрупкава пътека,
а по небето нишка от сърма
ще избродира вятърът полека.

И ще пропукат клоните в просъница,
ще се протегнат голите дървета
преди да се раздвижи всяка улица
и да се разприказват колелета.

В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти.

В началото на тази 2011 г. в blog.bg проблесна една „"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ".


ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ

Хващам дългия влак
и в тунел листопаден се нижа,
докато някой ден ослепеят стъклата от скреж.
Есента ще е знак, спомен – капка плашлива и рижа –
върху белите релси на първия снеговалеж.

Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг.


Автор и на двете стихотворения е Илиана Илиева.

В моето съзнание тези две творби изграждат едно магическо пространство на два сезона зима.

В "ЗИМНА СУТРИН" е красота на началото.
Невероятно нежна и девствена природна картина в която пробуждането е магия. Магията на истинската поезия. Поезия, която прави мига сътворено увековечен, ефирно безкраен. Безкраен като незабравима в белотата си зимна песен.

"В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти."

"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ" е красотата на превръщането на края в безкрай.

Безкрай който метафоризира и метаморфоризира себе си от есенен влак в зимна река.
Безкрай в който изчезването оставя красотата си. Красотата сливаща се с вечното движение на реката в света на зимната белота. Белота в която дискретната матова брошка ще прескочи собствения си зимен речен праг, ще се превърне в красива песъчинка напускаща брега си, за да се слее с вечното движение на вътрешната си красота. Красотата на самосъзнанието и хармонията на саморазбирането.

"Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг."

Красиво е човешкото пространство на мисълта в тези две творби, в паралелния им и сливащ се прочит. Пространство на сърнешка пътека, на пробуждащи се дървета, пространство на превръщаща се в зима есен, пространство на заскрежени влакови релси и безкрайна в движението си зимна река. И песен.

Два сезона зима, които изграждат свързаността на минало, настояще и бъдеще. На младостта, на зрелостта, и на това след тях.

Два сезона зима, в които отворените пространства сливат себе си за да изваят красотата на времето в изграждащото слово. Словото на истинската поезия, което прави ценителите му смислени и щастливи.

Безкрайно щастие в два сезона зима.
***
За Веселин Вълев
http://liternet.bg/publish/vvylev/index.html