"Вода, вода, отвсякъде вода!
От водопадите сме обградени
и аз не мога да те изведа
от този адски кръг около мене."
Иван Вълев
Додето поглед стига – все вода.
Но само зад гърба ми тя не пада.
Скали, оврази – тръгнали бърда
да стиснат гърлото на водопада.
Как да нагазя в нея? Докъде
ще ме изкарат стъпалата коси?
Все някъде ще сурна колене
зад този зид от падащи въпроси.
Защо едва сега при мен дойде?
Остана ми последната стихия.
Как да ти кажа да? Или пък не?
Тя може в този миг да ни убие.
Вода, вода – награда? Или мъст?
Не знам. Тя скоро ще си каже всичко.
Рисувам по водата своя кръст –
тя моята молитва доизрича.
Няма коментари:
Публикуване на коментар