... и виното накиселява,
ако си ронил лозе в страх.
От чепките дъга остава,
разбрах – но късно го разбрах.
Не ме вини, че тази зима
винарят в мен ще бъде скромен.
При пълни бъчви – много има.
Но от страха нагарча спомен.
Летяха косове чевръсти,
трещя по гроздовете град.
Накрая късах, но през пръсти.
И гроздоберът бе нерад.
Напролет, лозе, ще те пазя –
сама плашило над лоза…
Страхът, щом лозето нагази,
превръща виното в сълза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар