ДЪЛГО ЛЯТО

Красиво беше лятото, но беше много дълго

като животът ми без тебе, който звънко се проточи.

Заменям всичките цветя за листопад зад ъгъла,

където вятърът обръща и засвирва нова плоча.

Защото съм те срещнала накрая на сезона,

във който впрягах хвърчила и мисли нависоко,

но въпреки това бях малка, за да те догоня –

ала детински следвах правилната ти посока.

Не те целунах досега, дори не те докоснах –

налучквах те по грифа на китарата премъдра

и в мисълта за есен нямах никакви въпроси:

дали наяве, или в песен ми се иска да се сбъдна?

ПОЗВОЛИ МИ

Искам с теб да вървя – да потеглям и да се завръщам,
да споделяме пътя – през земи и през морски талази,
под дърво и под стряха да имаме птича къща,
под открито небе нека Господ от зло да ни пази!

Искам с тебе да пея – когато към песен ни носи
и душата и тялото, думи и жито да сея –
ако стане ти тъжно, аз ще зная защо – без въпроси,
в страх и в храброст – до теб да съм в Одисеята.

Искам с теб да забравя, че я има онази Итака –
тя, Жената, не е спънат кон в бели райски полета.
Позволи ми веднъж да живея, без да те чакам?
И по пътя, додето те чакам, цял живот да ти светя?

СВОБОДНИ КВАРТИРИ

Кротки лодки с имена на жени
клатят мокри въжа и чакат лодкаря –
на куково лято.
Той, лодкарят, нехае –
дава стаи под наем
и плацика душица в кристали студена мастика.
Над смокини, липи,
акации и трепетлики
младо ято от щъркели в прегорелия август кръжи
и след няколко дни под аренда
ветровете ще пуснат гнездата.
Аз притварям широката бленда
и в зеница ловя
празнотата.

ПРОЗОРЕЦЪТ

Първите три снежинки от идещата зима
ще се стопят в черните дупки на зениците,
където кокичетата от миналата пролет
пускат листенца на твоята планета...
И когато се събудиш,
не се учудвай,
защо твоята роза не е самотна –
а погледни лисичата опашка на луната,
която замита следите на думите между нас.

Със сигурност първите три снежинки от идещата зима
ще кръстя на теб –
на всяка по сричка от името ти
и ще те повтарям наум,
като любима песен.

ПРОХОДИЛКА

Бавно се преселвам –
ръкав по ръкав, чорап по чорап.
Великото преселение на народите
прегръща степта,
преорава пустинята.

Или съм много държелива на път,
или съм последната от народа си,
който отдавна е на розобер
в добрата стара градина.

МЕТРОНОМЪТ

Когато пръстите ми са забравили езика на клавишите

след бавното корабокрушение на таланта –

разлиствам партитурите,

чета ги като стихосбирка

на вече млъкнал преди векове поет –

наум.

Теша се –

може и така.

Дори така е много по-добре.

Но има ли поне една причина

пак да задвижа метронома

в пресипналата тишина?

Семейство лястовици стяга пак гнездото над прозореца,

цвърчи, долита, пее и хвърчи ...

Една причина има.

ТЕФЕРИЧ

Днес съм забързана –
да те дигна на теферич из балканите.
Ще набухам бохчи с бяла пита, сирене, сминдух и чубрица.
Ще подръчкам дръгливия кон още в ранната сутрин –
да клокочи виното пенливо напред по баирите.
Ей го де?
Ще помахнем с ръце и – то – слънцето
ще се вейне
между твоята риза
и моята тънка забрадка.

Да побързаме, мили –
додето ме водят краката,
и си спомнят налъмите гладки на дядо ми.
Как ги мислех за чудо от горските приказки,
без които са пухчета-прахчета караконджулите?
И когато средата им стигаше вечер петата
виждах бъдеще с 300 неядени качамака.

Но пораснах и аз,
аз дори остарях от изкачване.
Теферича си нося – за тебе – в очите –
за спомен.

Хич не слушай какво ти говоря –
разгръщай клонака и дръж се за корена.
И погледай за малко със мене балкана отгоре.

СПАСЕНИЕ

Добре, че заваля дъждът – така
по-мъничко навярно ми личи
тъгата в насълзените очи,
отчаяната сребърна река.

Аз не обичам гарови раздели –
нагарчат с мирис на ръжда и дзифт –
след тях умира онзи миг щастлив…
потеглям, а се питам – за къде ли?

О, нека да вали по цели дни!
Морето да превземе всички гари
и да потънат пътищата стари
в солта на неизплакани вълни.

Тогава ти – където и да си,
бъди ми Ной – със онзи древен кораб,
и нека твоят вик над мен виси! –
и – гълъб – да лети над всички хора.

ПИСАНЕ ПО ВОДА

Лесно се пише върху вода –
с допира, с чувствата, само със мислите.
Искам през нея да те преведа –
както го може Иисус – и артистите.

Както превежда се малко дете
през песента и смеха на поточето –
с вяра, че някога, щом порасте,
ще се завърне, ще дойде нарочно то
тук – при гальовната майка река,
и ще чете от пречистото минало.
… Много написах, за да изрека –
колко е трудно да бъдеш силен.